Тракийска фолклорна област

Равна и необятна е тракийската низина. Тя се огражда от Стара планина, Пирин, Родопите и стига чак до бреговете на Черно море. Към тази област, от Пазарджик на изток, влизат и много селища от източните склонове на Родопите. Може да се каже, че Тракия е основната фолклорна област в България. По тези земи се е зародила и най-древната култура на Балканския полуостров сътворена от първите й заселници – траките, и тя е един от първите и най-чисти извори, от които се захранват традициите на елинизма. Доказателство за този факт откриваме в много от разкритите етнографски паметници по нашите земи като Казанлъшката гробница, тракийското златно находище и много други известни на световната културна общественост.

Красива и изразителна е народната музика на Тракия, богат и разнообразен е музикалният й фолклор, спокойствие и красота звучат в нейните народни песни, в мелодиите на медните й кавали. В тази област се включва и една интересна в много отношения подобласт – Странджанския край.


Тракийският песенен стил е залял огромна част и от Северна България, където тракийците са се преселвали твърде често, особено след Освобождението през 1878г.

За тракийската област е характерно едногласното пеене, с богато орнаментирани бавни песни. Жените пеят открито, силно, естествено, но в доста тесен тонов обем. Отделна певица има обем не повече от 10-11 тона (децима, ундецима) и стига до ре1 (d1). В ниският регистър има сравнително по-широк диапазон – до, ре, ми на малка октава (d, е).

Пеят предимно жените с доста богат репертоар от обредни до епични песни. Типичен на пеене е антифонното пеене (с отпяване), което се среща във всички жанрове. Този начин на пеене сега се среща предимно в коледарските, жетварските и хороводните песни. Строежа на мелодията е близък до този на останалите фолклорни области – с постепенно движение (с изключение на коледарските). Тоновият обем е тесен – кварта, квинта с преобладаващ минорен или фригийски тетрахорд, типичен за обредните, хороводните и жетварските народни песни. В по-широк тонов обем са трапезните и седенкарските песни, които в своето мелодическо развитие и разнообразие достигат до октава и нона (8, 9), а и до по-широк обем. З бавните тракийски песни е характерен двуладовият мелодиен строеж, при който първата мелодийна редица е в един лад, а втората – в друг.

Тракийската народна песен е бедна откъм неравноделни размери. В районите със запазени традиции, местни песенни образци се срещат в 2 типа песни – в 2/4 размер (хороводни и обредни) и бавни без размер (безмензурни) песни на трапеза и седянка. Много от втория тип песни – безмензурните – се превръщат в шедьоври на българския песенен фолклор с изящната си лирика, надиплена и богато орнаментирана мелодика и нежно-матова звучност. В отделни райони на Тракийската фолклорна област наред с хороводните песни в 2/4 размер се явяват ръченицата (в 7/8 – І вид женски), както и песни в ритъма на пайдушкото хоро (5/8, 5/16). Този факт доказва дълбоките пластове, от които е разцъфтяла тракийската песен, като наследница на първичния, старинен тракийски стил. Изключение от горепосочените видове песни в равноделен размер правят коледарските песни и хороводни мелодии, които са в най-различни неравноделни размери.

В Тракия коледарския обичай е най-широко застъпен и песните, свързани с него са изключително поетични, разнообразни по тематика, строеж и мелодия. Тук коледарската песен е енергична, бодра, жизнерадостна с отривиста мелодика, винаги в темпо “giusto”, с чести низходящи и възходящи скокове на кварти или квинти.

Тракийската фолклорна област е изключително разнообразна в жанрово отношение – тук се срещат и много характерни песни, свързани с пролетните обичаи. Особено се отделя лиричния цикъл песни на “филек”, между които се срещат редкия размер 8/8. Едни от най-разпространените пролетни народни песни са лазарските, които в някои райони се наричат “на пеперуда”. Кавалът е незаменим другар на тракийския селянин и този факт е доказва от ярките следи, които той е оставил в характера на тракийските народни песни. Много от орнаментите в бавните песни са буквално пренесени от кавалджийските мелодии. Тук казват: “пее, сякаш кавал свири”, като дори някои специфични интонационни белези на кавала “сеченето” (вид повторение на един с леко чукване върху отвора) е намерило отражение в пеенето на певиците. Много често се среща и явлението, при което кавалът сякаш “допява” вокалната мелодия на песента. Затова голям дял от кавалджийските мелодии са всъщност от мелодии на известни народни песни, като при хороводните песни те водят до впечатлението за разширяване на мелодичната форма с добавянето на нови “колена” (израз свързан с инструменталните мелодии, с широко развит мелодико-импровизационен характер).


Освен “любимият” народен инструмент – кавала – в Тракия се срещат и други, типични за този край инструменти – гайда (джура – висока) и по-рядко гъдулка. Тракийският инструментален стил е уникален по своя характер – с богато орнаментирани, бавни мелодии в развити музикални форми (особено в хороводните), при които има силно разчленени, със специфичен музикален заряд “колена” (предложения, мелодични редици). “Колената” често са в различни сродни ладове, или се редуват в различни ладове – минорен (еолийски), следван от мажорен (миксолидийски), а след това с увеличена секунда (хиатос) между ІІ и ІІІ степен на лада. Така кавалджийската хороводна мелодия прераства в интересна, логично изградена, многочастна музикална творба.

Танците на тракийците са весели и жизнерадостни. В отделни райони на тази обширна област се срещат типични за друг регион танци, като резултат на влияния от съседните на нея фолклорни области. Например в западнотракийските хора влияние оказват шопските и пириските танци, от типа на “кривите “ хора в размер 11/16. По-известни са “Главанишката” копаница и “Ветренската” копаница. Под влиянието на пиринските танци тук се срещат “Изтърси калци”, “Куцата” и др. Източно-тракийските хора са с характерно движения “трополи”, което се изпълнява само от мъже. Те са специфични със своята плавност и тържественост.